дна от най-трагичните и кървави истории на древна Елада е историята на завръщането и смъртта на цар АМаската на Агамемнонгамемнон след десетгодишната обсада на Троя. Докато предводителят на гърците (ахейците) Агамемнон воювал пред могъщите стени на Илион (Троя), коварният цар Егист прелъстил съпругата му Клитемнестра и двамата решили да го убият. Егист поставил съгледвачи, за да го уведомят за завръщането на нищо неподозиращия съпруг. Щом се появил Агамемнон, пратеници на Егист го поканили заедно с приближените му на пиршество. В разгара на празненството хората на Егист се нахвърлили върху изненаданите гости и ги убили. Едва след осем години възмажалият син на Агамемнон, Орест се завърнал в Микена и успял да отмъсти, като убил майка си Клитемнестра и Егист - убийците на баща му. Но Микена не била известна само с кървавите събития, които се разиграли тук. Според Омир Троя била богата, но Микена била още по-богата, наречена ненапразно "златообилна".Погребални маски Очарован от несметните съкровища, които открил при разкопките на Троя, известният германски археолог Хайнрих Шлиман, привлечен от мълвата за приказните богатства на Микена, се отправил към Аргос и Коринтския провлак, за да ги търси. И този път той отхвърлил теориите на съвременните учени и позовавайки се единствено на текстовете на Павзаний, както се осланял единствено на Омир при търсенето на Троя, започнал своята дейност. За разлика от Троя, чието местонахождение първо трябвало да се установи, мястото, където се е намирала Микена било вече уточнено с пълна сигурност. При търсенето на гробниците на Агамемнон и убитите заедно с него приятели, Шлиман смело отхвърлил твърденията на безспорните авторитети в археологията Додуел и Курциус, които смятали, че мястото им според Павзаний е извън крепостните стени. Шлиман решил, че тълкуването на древните текстове е неправилно и започнал разкопките на 7 август 1876 година вътре в крепостта и отново се оказал прав.


Съкровищата на Микена
След време били разкрити девет шахтови и куполни гробници. Находките, които последвали превъзхождали по красота и качество наЗлатни погребални маски изпълнението всичко, което бил намерил в Троя. Тук имало фрагменти от фризове, рисувани вази, глинени статуетки и орнаменти от гледжосана глина. Телата и оръжията, намерени в гробниците били буквално отрупани със злато и скъпоценности. Тук имало множество диадеми от чисто злато, златни лаврови венци, изображения на лъвове и други животни, войни, грифони, елени, корони, розетки, брошки и игли за коса, скиптри, купи и кутии от злато и алабастрови украшения.Най-важната находка обаче били златните маски и нагръдници, които според поверието били предназначени да предпазват знатните покойници от всякакво външно вмешателство. Чертите на лицата, изобразени на маските били толкова индивидуални, че без каквото и да е съмнение било ясно, че това са портрети на мъртвите. При разкопките в Микена били намерени скъпоценни предмети, описани на 206 страници. Така Шлиман, независимо от някои допуснати грешки, отново доказал правдивостта на писанията на Омир и Павзаний и откривайки безценните съкровища, както в научен, така и в материален смисъл, дал на света изключително важни сведения за културата, която лежи в основата на европейската цивилизация.



Митологична и историческа информация: Древен град в Арголида (Пелопонес), център на критско-микенската култура, която се отнася до историята и цивилизацията на западното (Микена, Тиринт, Пилос, Аргос, Беотия) и източното (Троя, Анатолия) крайбрежие на Егейско море и по островите му (Цикладски архипелаг, Мелос, Крит, Кносос, Фестос, Малия) през III–II хилядолетие пр. Хр. Запада от нашествията на ахеи (Крит) и дорийци (Микена). Според местното самостоятелно развитие се дели на минойска (център Крит, по името на легендарния цар Минос), хеладска (континентална Гърция, Микена), цикладска (гръцките острови) култура. Пръв открива нейни паметници Х. Шлиман. Високо развитие на медната металургия, търговия с обсидиан, културно посредничество между Мала Азия, Египет и Европа (цикладска култура). Развитието на обществените отношения довежда до създаване на държавна организация - началото на II хилядолетие пр. Хр., поява на особен тип йероглифна писменост (глинени таблички с надписи, Пилос); строителство на градове, крепостни стени от огромни каменни блокове (циклопски градеж), подземни гробници толоси, дворци, богата украса от стенописи и релефи (царски дворец - т.нар. Лабиринт в Кносос), развитие на бронзовата металургия, идолна пластика, поява на ръчното грънчарско колело, богато изрисувани глинени съдове. През III хилядолетие пр. Хр. - основано селище, през II хилядолетие пр. Хр. - столица на държавата на ахеите. Пълен разцвет през 15-13 в. пр. Хр. Около 1200 пр. Хр. - унищожена от пожар. При разкопките, направени от Х. Шлиман са открити крепостната стена (циклопска зидария) с "Лъвската порта", дворецът, шахтови гробници (толоси), сгради, златни маски, златни и сребърни съдове, оръжия и др. През 1952 са открити глинени таблички с линейна писменост.


Copyright © 2004 - "Secrets". Всички права запазени
Дизайн и изграждане